Животът
Нереална реалност,
живот на кинолента.
Погубена младост...
Някой да спре тая лента!
Забравихме накъде вървим,
защо бързаме дори.
И в мечтите вече не летим,
и само самотата ни мори.
Постоянно назад поглеждаме,
напред се влачим без път.
За по-дълбок смисъл не се вглеждаме
и всичко опира до плът.
Грешките си забравяме
и правим ги и пак, и пак.
Искаме всичко, а нищо не даваме,
изпускаме и посления влак!
Поглеждаме вечер към луната –
пълна, тайнствена и бледа
и не можем да видим красотата
ах, колко слепи се оказваме пред нея!
Не се трогваме от малките жестове.
Искаме само пари.
Какво е това детство, бе?!
И себе си мразим дори!
Тази мисъл оставям отворена.
Нека всеки сам за себе си да продължи.
Може за любовта, дълбоко заровена,
или за всички други лъжи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хрис Всички права запазени
