7 сент. 2012 г., 14:21

Животът, друже

1.4K 0 31

 

 

Животът ти - виенско колело.

Увличаш хора, чувства и любови,

достигнал своя страстен небосвод,

не бързай да поемаш пак надолу...

 

Постой, задръж се, горе на върха,

вдъхни с упойваща наслада,

почувствай трепетно мига...

Това е твоята награда,

 

че само писък, друже, те дели

от стремоглавото пропадане...

Повярвай, кръговратно ще боли...

Не бой се, знам, не е за вярване,

 

но сам не си във този Лунапарк.

Тук всички сме марионетки горди

и следваме, след звезден знак,

закономерно-ритъмни посоки...

 

 

06.09.2012.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ако още не си го направила, то това ще се случи! Уверявам те!
  • Въпросът е....да се изправим, обаче
  • Това е вечното равновесие,което струи навсякъде в природата. Така са и хората, веднъж сме долу,в следващият миг се изкачваме нагоре. Въпросът е,когато съдбата ни препъне и паднем,отново да се изправим и да продължим пътя си! Поздрав за стихото!
  • Честита Нова година, Сиси!
    Нека е здрава,щастлива и много вълнуваща!
    Очаквам нови стихове.
  • Наистина много силно.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...