Sep 7, 2012, 2:21 PM

Животът, друже

1.4K 0 31

 

 

Животът ти - виенско колело.

Увличаш хора, чувства и любови,

достигнал своя страстен небосвод,

не бързай да поемаш пак надолу...

 

Постой, задръж се, горе на върха,

вдъхни с упойваща наслада,

почувствай трепетно мига...

Това е твоята награда,

 

че само писък, друже, те дели

от стремоглавото пропадане...

Повярвай, кръговратно ще боли...

Не бой се, знам, не е за вярване,

 

но сам не си във този Лунапарк.

Тук всички сме марионетки горди

и следваме, след звезден знак,

закономерно-ритъмни посоки...

 

 

06.09.2012.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако още не си го направила, то това ще се случи! Уверявам те!
  • Въпросът е....да се изправим, обаче
  • Това е вечното равновесие,което струи навсякъде в природата. Така са и хората, веднъж сме долу,в следващият миг се изкачваме нагоре. Въпросът е,когато съдбата ни препъне и паднем,отново да се изправим и да продължим пътя си! Поздрав за стихото!
  • Честита Нова година, Сиси!
    Нека е здрава,щастлива и много вълнуваща!
    Очаквам нови стихове.
  • Наистина много силно.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...