Животът, друже

Поезия » Философска

1.4K 0 31

Животът ти - виенско колело.

Увличаш хора, чувства и любови,

достигнал своя страстен небосвод,

не бързай да поемаш пак надолу...

Постой, задръж се, горе на върха,

вдъхни с упойваща наслада,

почувствай трепетно мига...

Това е твоята награда,

че само писък, друже, те дели

от стремоглавото пропадане...

Повярвай, кръговратно ще боли...

Не бой се, знам, не е за вярване,

но сам не си във този Лунапарк.

Тук всички сме марионетки горди

и следваме, след звезден знак,

закономерно-ритъмни посоки...

06.09.2012.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

myworld (Аз)

Ако още не си го направила, то това ще се случи! Уверявам те!

2013-11-03T16:47:16+02:00
sisidara (Сиси)

Въпросът е....да се изправим, обаче

2013-11-03T16:15:02+02:00
myworld (Аз)

Това е вечното равновесие,което струи навсякъде в природата. Така са и хората, веднъж сме долу,в следващият миг се изкачваме нагоре. Въпросът е,когато съдбата ни препъне и паднем,отново да се изправим и да продължим пътя си! Поздрав за стихото!

2013-11-03T15:50:59+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

Честита Нова година, Сиси!
Нека е здрава,щастлива и много вълнуваща!
Очаквам нови стихове.

2013-01-03T16:43:35+02:00
The_Crimson_King (Михаил Костов)

Наистина много силно.

2012-12-25T19:14:01+02:00