Цял живот преживян
в два куфара побран,
къде отивам? Не знам.
И сърце на парчета
грижливо слепени –
пъстър пъзел безвремие,
Но зная посоката,
а тя е една, и няма
докато гори още плам
как да сгреша и да спра,
тя е – напред!
За това ще вървя,
ще вървя... И ще стигна!
Само не зная кога!
© П Антонова Все права защищены