11 апр. 2008 г., 13:44

Животът и Смъртта

1.4K 0 7
Животът е кратък топъл момент.
Малко по малко във дните изстива
и обезсмисля се битката тежка
за подклаждане на огъня твой.
Накрая ужасен осъзнаваш,
че подпалките вече са свършили.
И просто стоиш сам със себе си
изплашен, загледан в жаравата.


Смъртта е безкрайна почивка от лед.
Удобно излегнал се в нейните ледни кресла
застиваш и там оставаш завинаги
самотен, но все пак далеч
от дните безсмислени на живота горчив,
забравил борбата и нейните жертви.
И просто стоиш сам със себе си
вцепенен, загледан във нищото.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Млад и Безнадежден Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Супер е!
  • Евала, градски!
  • Не съм специалист в поезията, но ми харесва като читател Поздравления!
  • Забелязвам,че ставаш по-добър и има напредък в творчеството ти.Според мен трябва да продължаваш.
    Началото е най-добро.
  • Уоу, Хубав и силен стих си написал, но подкрепям казаното от Никол: ,,Давай го по-оптимистично''
    Поздрави за стиха, голямо момче

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...