Apr 11, 2008, 1:44 PM

Животът и Смъртта

  Poetry
1.4K 0 7
Животът е кратък топъл момент.
Малко по малко във дните изстива
и обезсмисля се битката тежка
за подклаждане на огъня твой.
Накрая ужасен осъзнаваш,
че подпалките вече са свършили.
И просто стоиш сам със себе си
изплашен, загледан в жаравата.


Смъртта е безкрайна почивка от лед.
Удобно излегнал се в нейните ледни кресла
застиваш и там оставаш завинаги
самотен, но все пак далеч
от дните безсмислени на живота горчив,
забравил борбата и нейните жертви.
И просто стоиш сам със себе си
вцепенен, загледан във нищото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Млад и Безнадежден All rights reserved.

Comments

Comments

  • Супер е!
  • Евала, градски!
  • Не съм специалист в поезията, но ми харесва като читател Поздравления!
  • Забелязвам,че ставаш по-добър и има напредък в творчеството ти.Според мен трябва да продължаваш.
    Началото е най-добро.
  • Уоу, Хубав и силен стих си написал, но подкрепям казаното от Никол: ,,Давай го по-оптимистично''
    Поздрави за стиха, голямо момче

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...