Животът е кратък топъл момент.
Малко по малко във дните изстива
и обезсмисля се битката тежка
за подклаждане на огъня твой.
Накрая ужасен осъзнаваш,
че подпалките вече са свършили.
И просто стоиш сам със себе си
изплашен, загледан в жаравата.
Смъртта е безкрайна почивка от лед.
Удобно излегнал се в нейните ледни кресла
застиваш и там оставаш завинаги
самотен, но все пак далеч ...