11.04.2008 г., 13:44

Животът и Смъртта

1.4K 0 7
Животът е кратък топъл момент.
Малко по малко във дните изстива
и обезсмисля се битката тежка
за подклаждане на огъня твой.
Накрая ужасен осъзнаваш,
че подпалките вече са свършили.
И просто стоиш сам със себе си
изплашен, загледан в жаравата.


Смъртта е безкрайна почивка от лед.
Удобно излегнал се в нейните ледни кресла
застиваш и там оставаш завинаги
самотен, но все пак далеч
от дните безсмислени на живота горчив,
забравил борбата и нейните жертви.
И просто стоиш сам със себе си
вцепенен, загледан във нищото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Млад и Безнадежден Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Супер е!
  • Евала, градски!
  • Не съм специалист в поезията, но ми харесва като читател Поздравления!
  • Забелязвам,че ставаш по-добър и има напредък в творчеството ти.Според мен трябва да продължаваш.
    Началото е най-добро.
  • Уоу, Хубав и силен стих си написал, но подкрепям казаното от Никол: ,,Давай го по-оптимистично''
    Поздрави за стиха, голямо момче

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...