Животът ли?!
* * *
Вдъхновено от една фраза на Vrabcheto (Кирил Бачев), която силно ме заинтригува, оставил я в коментара си под предходния ми стих...
Загледан дълбоко в своето минало,
всеки прикрива кирливите ризи
и рови в неща - отдавна изстинали,
и се вживява в поредните кризи...
Търси, сравнява, стъпил на... опита
на всичко, до днес преживяно,
усещайки единствено на душата си... ропота
с мисли за все по-голямото...
А... опит какво е? Човешките делници?!
Или съдбата дъска е, а ние сме пешките?!
Опитът?! Наниз от... "понеделници!..."
Дума... с която наричаме грешките...
Страдаме, линеем по стари изгОри,
пропуснати шансове - трудни успехи,
с възторзи, депресии, всеки ден борим се
и... кътаме в шкафа нови доспехи...
Едва ли се сещаме, че под носа ни
е минало лошото, а животът остава,
че бИли сме боси, по пътека от... тръни,
а животът ли?!...
Е ТОВА... КОЕТО ПРОДЪЛЖАВА!...
* * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
