Животът ни днес ...
Не е ли днес по-жив от всякога
животът, истински до болка чак -
многолик и тъй разнообразен,
ту усмихнат е ту - зъл и мрачен ...
Учим - но не, както преди, жалко,
с игри умни - деца възмъжават ...
Пак воюваме за свойта съдба -
кои тук живеят, май и без брак,
а кои в чужбина - воля тяхна -
нали вече сме демокрация ...
Следим всичко в мрежи социални,
бедни сме - в социална държава ...
На Господ, все се уповаваме -
и с вяра за мир по-скоро в света ...
С телефони чатим, коли хвърчат,
хвърчи и животът ни в кръговрат -
кариера, защо не докторат ...
И от отдих се лишава някой -
нима круизът остава - мечта ...
Но се стремим - творим добри дела,
не бива само, да забравяме -
да останем човеци, до края... . ДораГеорг
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дора Пежгорска Все права защищены
