22 янв. 2011 г., 19:11

Животът-странник

853 0 1


           



Вакуумно времето се изцежда,
пада през отвора на пясъчен часовник,
животът-странник в него все се блъска,
неканен гостенин е на този весел празник,
болезнено пясъкът с годините проскърцва,
мигове натъкмява, а прави се на бездарник,
а Съдбата тайно в дните ни присъства,
влачи щастието с горещ накрайник
и отново със слалом надеждата преобръща,
нещастно стене с образа-издайник,
а махалото-регулировчик все напътства,
нарежда годините и ни завлича, като измамник...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Веси!Странно, но е факт писането напоследък на философски размислишления.Явно съм си правела равносметката.
    Хубав ден и много настроение ти желая!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...