Jan 22, 2011, 7:11 PM

Животът-странник

Poetry » Philosophical

852 0 1

Вакуумно времето се изцежда,
пада през отвора на пясъчен часовник,
животът-странник в него все се блъска,
неканен гостенин е на този весел празник,
болезнено пясъкът с годините проскърцва,
мигове натъкмява, а прави се на бездарник,
а Съдбата тайно в дните ни присъства,
влачи щастието с горещ накрайник
и отново със слалом надеждата преобръща,
нещастно стене с образа-издайник,
а махалото-регулировчик все напътства,
нарежда годините и ни завлича, като измамник...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

kleopatrasv (Светлана Тодорова)

Благодаря, Веси!Странно, но е факт писането напоследък на философски размислишления.Явно съм си правела равносметката.
Хубав ден и много настроение ти желая!

2011-01-23T13:20:19+02:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0