Jan 22, 2011, 7:11 PM

Животът-странник 

  Poetry » Phylosophy
622 0 1


           



Вакуумно времето се изцежда,
пада през отвора на пясъчен часовник,
животът-странник в него все се блъска,
неканен гостенин е на този весел празник,
болезнено пясъкът с годините проскърцва,
мигове натъкмява, а прави се на бездарник,
а Съдбата тайно в дните ни присъства,
влачи щастието с горещ накрайник
и отново със слалом надеждата преобръща,
нещастно стене с образа-издайник,
а махалото-регулировчик все напътства,
нарежда годините и ни завлича, като измамник...

© Светлана Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Веси!Странно, но е факт писането напоследък на философски размислишления.Явно съм си правела равносметката.
    Хубав ден и много настроение ти желая!
Random works
: ??:??