Наесен са дните мъгливи,
а сенките – призрачни, сиви,
тогава стихът ми бледнее...
и слънце в душата не грее.
До късно в среднощните бдения,
очаквам духовни прозрения
и онзи миг, в който Луната,
окъпва в позлата Земята!
Как леко и волно се диша,
щом следвам повелята висша
и пътя незрим на душата,
пристигнала чиста и свята!
Животът за радост се дава!
Живей го! Люби до забрава!
18 февруари 2023, 15:20 часът
Свързани произведения: "Прокарай си пътека"
© Иванъ Митовъ Все права защищены