ЖИВЯХ ТЕ
Живях те... във тогавашното - някога.
Позна ли ме, приятелю? Едва ли...
В душата отпечатах ято спомени -
полепнали със прах... от интервали.
Страхливо се събудих във очите ти -
видяли ме, преди да ме преглътнеш.
Почувства ли, сълзливо, как по устните
проплаках като капка... да ме върнеш?
Разкъсвах грациозната душевност,
опитвах се безпътно да прогоня
пейзажа от престорена греховност,
рисуван със палитра от агония.
Обичаше ме бързо... наизуст.
Загубвах те по-малко... опустявах.
Разсъмвах във зениците... на друг
и с времето лика ти заличавах.
Сега е много тихо... от очакване.
И с тази обич плащам свободата.
В безумна абстиненция - сърцето ми
отчетливо... безчувственост пресмята.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Стоева Все права защищены
