Йордан Йовков
Йордан Йовков
За бялата лястовица ще те питам,
дали я още има и още ли помага тя.
За бедните селяни аз ще те запитам,
за тяхната радост, за мъката им и тъга.
Ти пак ще ни разказваш истории значими,
като тези, които чели сме, четем от теб и сега.
Знам, че теб на този свят отдавна вече те няма,
но ти остана и живееш в нашите души и сърца!
Пак селяните работят на нивата с пот на чело,
не за себе си обработват майката земя.
Те спомнят си разказите ти, твоето дело,
пак с Белчо и Сивушка орат, но пак с тъга.
Те все поглеждат по жиците с надежда,
да зърнат лястовица бяла с вяра една.
За здраве и по-добър живот, не тегоба,
към Бог отравят молитва, не прекланят глава!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
