22 июн. 2008 г., 23:28

just think about

926 0 11

обади се на всички ангели

и ако не можеш да казваш не

мълчи

остави тишината да се свлича по душата ми

не вярваш ли

тук съм

повече от някога

докато драскаш очи

триъгълници

звезди

или просто пушек

чакайки свободно

връщане или тръгване

питай ги

как е там на небето

имат ли достатъчно бяло усещане за днес

тайни някакви

следи

колко дълго може да продължи пълнолунието

няколко нощи

ако няма облаци дъжд или скука

и ако не можеш да казваш да

спри насред тъмното

поръчай шоколад с бадеми

с лек нюанс на незабравяне

няколко топли сълзи

и

дишай срички

в крехко послание обич разделено на три

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • …живея с 3 жени, на 3 различни възрасти. Обичам ги! Обществената истина (общоприетата за обективна), профанизирано, нарича това - семейство Това е факт… и подходящ (мисля) пример. Мога да обичам теб, някой мъж, всичко в природата…куп неща с които няма да си легна. Я да помисля… има ли такова нещо, като емоционална или ментална изневяра (не цялост)?! Ами…ако има, аз на практика изневерявам почти на всеки (всичко), почти с всеки (всичко)…освен на светая светих
    Just… това е друга бира.
    *
    Отдавна се отказах,
    да се виждам като – … просто мъж.
    Отдавна (май) не е поквара,
    ако се случи с някой да съм близък,
    (ако смъртта обича „истински” – веднъж),
    живот да съм поисках, смислен… и с обичане.
  • ах,колко сте мили



    радо...чиста проба удоволствие
  • Не зная за там, тук е чиста проба удоволствие!
    Бих избрал този стих пред шоколада! ( А, леле, - това аз ли го написах?!? Христова, закъсАхме го... )

    Зори,

    AVE!

  • С достатъчно усещане за бяло...
  • Еее... възхитително е!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...