Jun 22, 2008, 11:28 PM

just think about

930 0 11

обади се на всички ангели

и ако не можеш да казваш не

мълчи

остави тишината да се свлича по душата ми

не вярваш ли

тук съм

повече от някога

докато драскаш очи

триъгълници

звезди

или просто пушек

чакайки свободно

връщане или тръгване

питай ги

как е там на небето

имат ли достатъчно бяло усещане за днес

тайни някакви

следи

колко дълго може да продължи пълнолунието

няколко нощи

ако няма облаци дъжд или скука

и ако не можеш да казваш да

спри насред тъмното

поръчай шоколад с бадеми

с лек нюанс на незабравяне

няколко топли сълзи

и

дишай срички

в крехко послание обич разделено на три

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • …живея с 3 жени, на 3 различни възрасти. Обичам ги! Обществената истина (общоприетата за обективна), профанизирано, нарича това - семейство Това е факт… и подходящ (мисля) пример. Мога да обичам теб, някой мъж, всичко в природата…куп неща с които няма да си легна. Я да помисля… има ли такова нещо, като емоционална или ментална изневяра (не цялост)?! Ами…ако има, аз на практика изневерявам почти на всеки (всичко), почти с всеки (всичко)…освен на светая светих
    Just… това е друга бира.
    *
    Отдавна се отказах,
    да се виждам като – … просто мъж.
    Отдавна (май) не е поквара,
    ако се случи с някой да съм близък,
    (ако смъртта обича „истински” – веднъж),
    живот да съм поисках, смислен… и с обичане.
  • ах,колко сте мили



    радо...чиста проба удоволствие
  • Не зная за там, тук е чиста проба удоволствие!
    Бих избрал този стих пред шоколада! ( А, леле, - това аз ли го написах?!? Христова, закъсАхме го... )

    Зори,

    AVE!

  • С достатъчно усещане за бяло...
  • Еее... възхитително е!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...