Звън на китара.
Тихи стъпки.
Някой затваря врата.
Кой се е сгушил?
Побиват ме тръпки.
Сама съм в тази борба.

Пориви. Страсти.
Път към безизвестното.
Желания. Мълчание. И мисъл една.
Давай. Не спирай. Себе си преоткривай.
Избърши таз горчива и искрена сълза.

Ръцете протягам. Красивото търся.
Къде се изгубих в тази тъма?
Нима всеки скрил се е и гледа навъсено?
И не пита. И не иска да знае за другия.

Стрела.

Ни дума. Ни нищо. Тишина е. Остана следа.

Стръкче трева.
Малко пясък.
Идва параход. 
Отиваш. Забравяш. Прокрадва се блясък.
И ТИ си на ход.

Надежда