2 февр. 2015 г., 17:28  

Жълтеникава слама

732 0 1


Звън на китара.
Тихи стъпки.
Някой затваря врата.
Кой се е сгушил?
Побиват ме тръпки.
Сама съм в тази борба.

Пориви. Страсти.
Път към безизвестното.
Желания. Мълчание. И мисъл една.
Давай. Не спирай. Себе си преоткривай.
Избърши таз горчива и искрена сълза.

Ръцете протягам. Красивото търся.
Къде се изгубих в тази тъма?
Нима всеки скрил се е и гледа навъсено?
И не пита. И не иска да знае за другия.

Стрела.


Ни дума. Ни нищо. Тишина е. Остана следа.

Стръкче трева.
Малко пясък.
Идва параход. 
Отиваш. Забравяш. Прокрадва се блясък.
И ТИ си на ход.

Надежда


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...