2.02.2015 г., 17:28  

Жълтеникава слама

727 0 1


Звън на китара.
Тихи стъпки.
Някой затваря врата.
Кой се е сгушил?
Побиват ме тръпки.
Сама съм в тази борба.

Пориви. Страсти.
Път към безизвестното.
Желания. Мълчание. И мисъл една.
Давай. Не спирай. Себе си преоткривай.
Избърши таз горчива и искрена сълза.

Ръцете протягам. Красивото търся.
Къде се изгубих в тази тъма?
Нима всеки скрил се е и гледа навъсено?
И не пита. И не иска да знае за другия.

Стрела.


Ни дума. Ни нищо. Тишина е. Остана следа.

Стръкче трева.
Малко пясък.
Идва параход. 
Отиваш. Забравяш. Прокрадва се блясък.
И ТИ си на ход.

Надежда


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...