24 мая 2013 г., 10:26

Жълто небе 

  Поэзия » Любовная
542 0 0
И небето над нас отново е жълто
и сякаш всеки час със теб не делим
и сякаш въздухът помежду ни поглъща
това, което на небето ни гори...!
От опит за стих - до бездънна забрава
и от полъх на вятър чак до смъртния тик…
всичко, което между нас скрито остава
в още неслучилото се го съхраних!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маломир Стръков Все права защищены

Предложения
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...

Ещё произведения »