8 нояб. 2007 г., 08:48

Жълтото листенце

725 0 5

Гледам дървото пред мен,

толкова голямо, заобиколено от шарени листа!

Лицето ми - погалено от вятъра студен,

замръзнало! Сега си мисля за моята съдба!

 

Лягам върху шарените листа,

на студената земя…

И откривам малко шарено листо!

Малко, жълто, сякаш има очи, дори коси!

 

Гледам го,

и се усмихвам!

Неочаквано! То започва да говори!

Страхливо го докосвам!

 

Жълтото листенце,

прошепна тихичко: “Не тъжи!”.

Докосна се и моето сърце!

Изтрих сълзите и продължих!

 

Листото, докосва моята душа,

и вижда ме такава, истинска!

Дори взира и най-съкровената ми мечта…

И сбъдва я на мига…

 

След тази среща,

със това листо…

Аз осъзнах това,

че на света съществуват чудеса!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Усмивка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...