Гледам дървото пред мен,
толкова голямо, заобиколено от шарени листа!
Лицето ми - погалено от вятъра студен,
замръзнало! Сега си мисля за моята съдба!
Лягам върху шарените листа,
на студената земя…
И откривам малко шарено листо!
Малко, жълто, сякаш има очи, дори коси!
Гледам го,
и се усмихвам!
Неочаквано! То започва да говори!
Страхливо го докосвам!
Жълтото листенце,
прошепна тихичко: “Не тъжи!”.
Докосна се и моето сърце!
Изтрих сълзите и продължих!
Листото, докосва моята душа,
и вижда ме такава, истинска!
Дори взира и най-съкровената ми мечта…
И сбъдва я на мига…
След тази среща,
със това листо…
Аз осъзнах това,
че на света съществуват чудеса!!!
© Усмивка Всички права запазени
чудото ще те споходи!
Много хубаво стихотворение,
Усмихнато момиче.С много обич.