8.11.2007 г., 8:48

Жълтото листенце

723 0 5

Гледам дървото пред мен,

толкова голямо, заобиколено от шарени листа!

Лицето ми - погалено от вятъра студен,

замръзнало! Сега си мисля за моята съдба!

 

Лягам върху шарените листа,

на студената земя…

И откривам малко шарено листо!

Малко, жълто, сякаш има очи, дори коси!

 

Гледам го,

и се усмихвам!

Неочаквано! То започва да говори!

Страхливо го докосвам!

 

Жълтото листенце,

прошепна тихичко: “Не тъжи!”.

Докосна се и моето сърце!

Изтрих сълзите и продължих!

 

Листото, докосва моята душа,

и вижда ме такава, истинска!

Дори взира и най-съкровената ми мечта…

И сбъдва я на мига…

 

След тази среща,

със това листо…

Аз осъзнах това,

че на света съществуват чудеса!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...