8.11.2007 г., 8:48 ч.

Жълтото листенце 

  Поезия
553 0 5

Гледам дървото пред мен,

толкова голямо, заобиколено от шарени листа!

Лицето ми - погалено от вятъра студен,

замръзнало! Сега си мисля за моята съдба!

 

Лягам върху шарените листа,

на студената земя…

И откривам малко шарено листо!

Малко, жълто, сякаш има очи, дори коси!

 

Гледам го,

и се усмихвам!

Неочаквано! То започва да говори!

Страхливо го докосвам!

 

Жълтото листенце,

прошепна тихичко: “Не тъжи!”.

Докосна се и моето сърце!

Изтрих сълзите и продължих!

 

Листото, докосва моята душа,

и вижда ме такава, истинска!

Дори взира и най-съкровената ми мечта…

И сбъдва я на мига…

 

След тази среща,

със това листо…

Аз осъзнах това,

че на света съществуват чудеса!!!

© Усмивка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??