30 апр. 2006 г., 17:44

каде згреших!?

2.1K 0 3
Каде згреших, кажи, моля те, поне,
до живот да се проклинам,
да мразя своето сърце!
Кажи нараних ли те
или нестига любовта,
която не пестях
и хвърлих я в твойте крака!
Каде бе тази нечовешка грешка
и този грях който ни уби,
и сърцата ни без жал раздели?
Дори не се обърна -
остави ме в прахта,
да се влача, да моля, след теб да крещя.
Но прощавам ти, както до сега,
исках само грешката си да разбера.
"Сбогом!" казвам ти зад гърба,
и отронва се една сълза,
и пак, отново тези слова,
"Каде сгреших, кажи ми, моля те, поне,
до живот да се проклинам,
да мразя своето сърце!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ками Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...