Звън далечен, дразнеща аларма.

А рано се приспах, че нямах сили,

но утрото е сънено сега...

мързи ме, гледам си на габарити.

Кафе ми трябва, да ми влее сили!

Машината запуска "черна кръв"

и аромат разнесе се уханен.

Ще се разсънвам, утрото дойде...

За черна доза тялото ми стене!

Първа доза приемам-

едва отварям очи.

Динамото нещо не ще да зацепи.

Туп- туп и прескача ,

дано не се преумори,

че задвижва системата цяла.

Втора доза приемам-

гледам вече на къси.

И усещам живителна сила

как превзема заспалата крепост.

Нямам време!

Трета доза приемам.

Тази веч' е последна...

И системата цяла работи!

Нямам избор... Събудих се...

О, магична напитка!

Сутрин рано във нея е истината!