Кафето ми..
Кафето ми кипна!
Но какво за кафето?
То изкипя ми душата
от извряли нежни слова -
разсеяни пáри в небето ...
думи излишни и нищи,
ненужни
на самовлюбена в себе жена,
вопли за обич, за дружба -
жила на комари за нея
в нощта.
Изографисах я в икона -
а тя - обикновен колаж,
от Пепеляшка я издигнах
на трона,
филмирах я, и то без монтаж ...
Защо ли? В огледалата криви
съзрях моята измама -
остава тя самодива дива,
а всемирна е любовта ми ...
Годините ще отлетят
и тя ще отмалее,
като летен градински цвят
неполиван дълго време,
ще остане стиха ми само
с вгорчения дъх на кафе -
такъв, какъвто го създадох
в самотни мъжки часове ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
