valqka (Валентин Василев) valqka (Валентин Василев)
8 515
19 ago 2013, 10:05  

Кафето ми..

946 0 12

 

 

 

          Кафето ми кипна!

                           Но какво за кафето?

          То изкипя ми душата

                  от извряли нежни слова -

          разсеяни пáри в небето ...

          думи излишни и нищи,

                                                ненужни

          на самовлюбена в себе жена,

          вопли за обич, за дружба -

          жила на комари за нея

                                                 в нощта.

          Изографисах я в икона -

                     а тя - обикновен колаж,

          от Пепеляшка я издигнах

                                                на трона,

          филмирах я, и то без монтаж ...

          Защо ли? В огледалата криви

          съзрях моята измама -

          остава тя самодива дива,

          а всемирна е любовта ми ...

          Годините ще отлетят

                                 и тя ще отмалее,

          като летен градински цвят

                      неполиван дълго време,

          ще остане стиха ми само

                   с вгорчения дъх на кафе -

          такъв, какъвто го създадох

                 в самотни мъжки часове ...

 

 

 

           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0