19 ago 2013, 10:05  

Кафето ми..

947 0 12

 

 

 

          Кафето ми кипна!

                           Но какво за кафето?

          То изкипя ми душата

                  от извряли нежни слова -

          разсеяни пáри в небето ...

          думи излишни и нищи,

                                                ненужни

          на самовлюбена в себе жена,

          вопли за обич, за дружба -

          жила на комари за нея

                                                 в нощта.

          Изографисах я в икона -

                     а тя - обикновен колаж,

          от Пепеляшка я издигнах

                                                на трона,

          филмирах я, и то без монтаж ...

          Защо ли? В огледалата криви

          съзрях моята измама -

          остава тя самодива дива,

          а всемирна е любовта ми ...

          Годините ще отлетят

                                 и тя ще отмалее,

          като летен градински цвят

                      неполиван дълго време,

          ще остане стиха ми само

                   с вгорчения дъх на кафе -

          такъв, какъвто го създадох

                 в самотни мъжки часове ...

 

 

 

           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...