valqka (Валентин Василев) valqka (Валентин Василев)
8 515
Aug 19, 2013, 10:05 AM  

Кафето ми..

  Poetry » Love
943 0 12

 

 

 

          Кафето ми кипна!

                           Но какво за кафето?

          То изкипя ми душата

                  от извряли нежни слова -

          разсеяни пáри в небето ...

          думи излишни и нищи,

                                                ненужни

          на самовлюбена в себе жена,

          вопли за обич, за дружба -

          жила на комари за нея

                                                 в нощта.

          Изографисах я в икона -

                     а тя - обикновен колаж,

          от Пепеляшка я издигнах

                                                на трона,

          филмирах я, и то без монтаж ...

          Защо ли? В огледалата криви

          съзрях моята измама -

          остава тя самодива дива,

          а всемирна е любовта ми ...

          Годините ще отлетят

                                 и тя ще отмалее,

          като летен градински цвят

                      неполиван дълго време,

          ще остане стиха ми само

                   с вгорчения дъх на кафе -

          такъв, какъвто го създадох

                 в самотни мъжки часове ...

 

 

 

           

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0