Кафез за вятър
Нали съм зима, няма да замръзна.
На теб съм ти приготвила палто.
Стеснено в ляво, топло и на възли.
Моряшки са, издържат, до живот.
Така, че не мисли... ще е студено.
Изглежда топъл северният полюс.
В сравнение със зимата във мене.
Изобщо няма да ти трябва пояс.
По скоро кънки, ледена пързалка.
Е, трудно се запазва равновесие.
Спокойно, аз ще те държа, но малко.
Смалих се, но износих греховете си.
Иглу съм ти подготвила, ботуши.
Е, тясно е, почти гарсониера.
Но стига място в него да се сгушиш,
особено когато притрепери
сърцето ти и почне да ме търси
покрай света и снежните човеци.
Насред студа, виелици и преспи.
Оплела съм ти тъничко елече.
Във случай, че внезапно ти потрябва...
любов от мен, почукай на небето.
Нали съм зима, до върха на пазвата.
В кафез за вятър съм я скрила. Ето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николина Милева Все права защищены
