22 янв. 2025 г., 18:29

Кажете: – Сбогом, мой поете!

343 3 3

КАЖЕТЕ: – СБОГОМ, МОЙ ПОЕТЕ!

 

… дебела лондонска мъгла фъндъци чорли върху Варна,

освен едно Айше с метла, друг жив човек не ми се мярна,

отмина празният тролей – след него спря един „Икарус“,

и със прегракнало „Здравей!“ ме закова пресипнал гларус,

бакшиш с раздрънкано такси на светофара ми присветна –

 

ще ме откара за „Мерси!“ – дори и до вулкана Етна!

В такава бездна самота дори не знам как още дишам?

По цял ден пиша – и чета – в писателската своя ниша.

Ще пална с вас една лула! Кажете „Сбогом, мой поете!“

Човече в гъстата мъгла! – и мен без жал Айшето смете.

 

22 януарий 2025 г.

гр. Варна, 13, 10 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...