22.01.2025 г., 18:29

Кажете: – Сбогом, мой поете!

340 3 3

КАЖЕТЕ: – СБОГОМ, МОЙ ПОЕТЕ!

 

… дебела лондонска мъгла фъндъци чорли върху Варна,

освен едно Айше с метла, друг жив човек не ми се мярна,

отмина празният тролей – след него спря един „Икарус“,

и със прегракнало „Здравей!“ ме закова пресипнал гларус,

бакшиш с раздрънкано такси на светофара ми присветна –

 

ще ме откара за „Мерси!“ – дори и до вулкана Етна!

В такава бездна самота дори не знам как още дишам?

По цял ден пиша – и чета – в писателската своя ниша.

Ще пална с вас една лула! Кажете „Сбогом, мой поете!“

Човече в гъстата мъгла! – и мен без жал Айшето смете.

 

22 януарий 2025 г.

гр. Варна, 13, 10 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...