22.01.2025 г., 18:29

Кажете: – Сбогом, мой поете!

341 3 3

КАЖЕТЕ: – СБОГОМ, МОЙ ПОЕТЕ!

 

… дебела лондонска мъгла фъндъци чорли върху Варна,

освен едно Айше с метла, друг жив човек не ми се мярна,

отмина празният тролей – след него спря един „Икарус“,

и със прегракнало „Здравей!“ ме закова пресипнал гларус,

бакшиш с раздрънкано такси на светофара ми присветна –

 

ще ме откара за „Мерси!“ – дори и до вулкана Етна!

В такава бездна самота дори не знам как още дишам?

По цял ден пиша – и чета – в писателската своя ниша.

Ще пална с вас една лула! Кажете „Сбогом, мой поете!“

Човече в гъстата мъгла! – и мен без жал Айшето смете.

 

22 януарий 2025 г.

гр. Варна, 13, 10 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...