5 апр. 2012 г., 11:25

Кажи

834 0 6

Кажи ми поне правилата,

щом малки игри ще играем.

Мъжът си ти, аз съм жената, 

но всичко е сякаш на заем.

Когато звъни телефона

и чуваш отсреща гласа ми,

аз всъщност говоря ли нещо,

или си играем на думи?

Когато до тебе заспивам,

но празни са моите устни,

дали любовта ни я има,

или си играем на чувства?

Задай си, любими, въпроса,

на всички игрички накрая,

обичан ли искаш да бъдеш,

или изигран.

За да зная.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Караджова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...