5 апр. 2012 г., 11:25

Кажи

831 0 6

Кажи ми поне правилата,

щом малки игри ще играем.

Мъжът си ти, аз съм жената, 

но всичко е сякаш на заем.

Когато звъни телефона

и чуваш отсреща гласа ми,

аз всъщност говоря ли нещо,

или си играем на думи?

Когато до тебе заспивам,

но празни са моите устни,

дали любовта ни я има,

или си играем на чувства?

Задай си, любими, въпроса,

на всички игрички накрая,

обичан ли искаш да бъдеш,

или изигран.

За да зная.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Караджова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...