8 янв. 2019 г., 20:32

Кажи, че ме обичаш…

1.2K 1 6

Кажи, че ме обичаш тихо ти,

разлей мастилница по роклята ми бяла,

закрий с ръце пак двете ми очи,

дори, когато в тъмното съм спряла.

 

Играй със мен на знаци и любов,

разказвай ми за мигове вълшебни

и в моя свят разлистен и суров,

мечти рисувай звездно съкровени.

 

Поскачай с мен за малко на въже,

глухарчета бери и ми наричай,

във моето усмихнато сърце,

безгласно бъдещето донасита сричай,

 

защото аз съм твоя светлина

и идвам много много отдалече,

ний двама с теб ще сбъднем вечността,

това безкрая някога предрече.

 

08.01.2019г.

Елица

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Георгиева Все права защищены

Песничка ме вдъхнови:
https://youtu.be/u8EUUkmFup0

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...