Кажи, че ме обичаш тихо ти,
разлей мастилница по роклята ми бяла,
закрий с ръце пак двете ми очи,
дори, когато в тъмното съм спряла.
Играй със мен на знаци и любов,
разказвай ми за мигове вълшебни
и в моя свят разлистен и суров,
мечти рисувай звездно съкровени.
Поскачай с мен за малко на въже,
глухарчета бери и ми наричай,
във моето усмихнато сърце,
безгласно бъдещето донасита сричай,
защото аз съм твоя светлина
и идвам много много отдалече,
ний двама с теб ще сбъднем вечността,
това безкрая някога предрече.
08.01.2019г.
Елица
© Елица Георгиева Всички права запазени