26 нояб. 2007 г., 15:29

Кажи ми 

  Поэзия » Другая
1749 0 25
 

Ръждива тишина рисува вятъра.

От думите ми нищо не разбра.

От толкова любов избухна кратера

на заскрежената ми женска празнота.

 

Крещях срещу възхода на дърветата.

Защо на тласъци израстват и боли?

Защо, когато просто исках да си идеш,

при мен остана със припламнали очи?

 

Защо ми повеляваше мълчание

и душеше припряно радостта?

И щом не можеше да ме обичаш, с подаяние

реши да храниш мойта крехка самота.

 

Кажи ми! Нажежи до болка словото!

Защо се чувствам ничия сега?

Крещя от равновесно главоболие.

Издирам процепи в зазидана врата.

 

Ръждива багра. Вятърът позира.

Дърветата дълбаят със длета.

Не ме събаряш, но не ме въздигаш.

Порутена шептя, порутено сама...

 

© Димитрия Чакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??