Nov 26, 2007, 3:29 PM

Кажи ми

  Poetry » Other
2.1K 0 25
 

Ръждива тишина рисува вятъра.

От думите ми нищо не разбра.

От толкова любов избухна кратера

на заскрежената ми женска празнота.

 

Крещях срещу възхода на дърветата.

Защо на тласъци израстват и боли?

Защо, когато просто исках да си идеш,

при мен остана със припламнали очи?

 

Защо ми повеляваше мълчание

и душеше припряно радостта?

И щом не можеше да ме обичаш, с подаяние

реши да храниш мойта крехка самота.

 

Кажи ми! Нажежи до болка словото!

Защо се чувствам ничия сега?

Крещя от равновесно главоболие.

Издирам процепи в зазидана врата.

 

Ръждива багра. Вятърът позира.

Дърветата дълбаят със длета.

Не ме събаряш, но не ме въздигаш.

Порутена шептя, порутено сама...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...