Кажи ми как да те забравя?!
Къде да крия любовта?!
От съдбата как да се избавя и от влюбената си душа?
Стотици километри ни делят, но в сърцето ми живееш ти...
От самота, очите ми реват, ела и с нежност ги утеши...
Нима е грешно да обичаш... да си влюбен, не е грях,
до гроб във вярност да се вричаш, да делиш с човек тъга и смях.
Нима за миг не е възможно да бъдем аз и ти едно...
няма нищо невъзможно... до края да сме заедно.
Може би е грешно, знам, женен мъж за мен да искам, но ти за мен си Божи храм и след 100 години пак ще те поискам.
Душа и тяло, знай, ще дам, поне за миг да бъдеш мой, но да ме обичаш, няма, знам... няма скоро да съм в покой...