13 мар. 2008 г., 07:37

Кажи ми ти

629 0 1
Кажи ми ти


Как може, ми кажи,
да си така заблудена ти?!
Да таиш в сърцето си надежда дори,
че времето ще се върне и щастие ще ти дари?

Как може, ми кажи,
да обичаш сляпо и със затворени очи,
да вървиш устремена към пропастта
в името на любовта?!

Как може, ми кажи,
да не можеш да забравииш ти?!
А времето минава и тече,
но още замръзнало е твоето сърце.

Замръзнало и никого не пуска там,
където е единствен той и те изгаря като плам.
Като светиня пазиш всичко, свързано със него,
ала кажи ми ти - него `де го?

Какво ти дава той?
Защо не намираш покой?
Докога ще живееш в тъгa
и изгубена в бездната на таз Самота?

Кога ще забравиш ти?
И кога ще прегърнеш своите мечти?
Кога ще видя пламъка в твоите очи
и кога ще дойдат щастливите дни?

Питам те, ала отговорът го няма!
Защото ти си аз и друго не ми остава,
освен със себе си да се боря
и за спасение да се моля... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепел от Рози Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...