13 мар. 2008 г., 07:37

Кажи ми ти

633 0 1
Кажи ми ти


Как може, ми кажи,
да си така заблудена ти?!
Да таиш в сърцето си надежда дори,
че времето ще се върне и щастие ще ти дари?

Как може, ми кажи,
да обичаш сляпо и със затворени очи,
да вървиш устремена към пропастта
в името на любовта?!

Как може, ми кажи,
да не можеш да забравииш ти?!
А времето минава и тече,
но още замръзнало е твоето сърце.

Замръзнало и никого не пуска там,
където е единствен той и те изгаря като плам.
Като светиня пазиш всичко, свързано със него,
ала кажи ми ти - него `де го?

Какво ти дава той?
Защо не намираш покой?
Докога ще живееш в тъгa
и изгубена в бездната на таз Самота?

Кога ще забравиш ти?
И кога ще прегърнеш своите мечти?
Кога ще видя пламъка в твоите очи
и кога ще дойдат щастливите дни?

Питам те, ала отговорът го няма!
Защото ти си аз и друго не ми остава,
освен със себе си да се боря
и за спасение да се моля... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепел от Рози Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...