11 апр. 2009 г., 10:32

Кажи "НЕ!"!

1.6K 0 8

 

Аз бях дете.
Не пораснах.
Умрях.
Не помня точно къде.
И не зная защо.
Беше някъде там:
в Освиенцим
Хирошима,
Газа,
Беслан,
Ирак,
или Сонг Ми.
Беше ужас,
който ти
позволи.
Беше някакъв ад.
От огън,
напалм,
куршуми,
бомби,
и глад.
Бях жертвата аз
и съм мъртъв сега
но вървя по света,
на север,
на изток,
на запад,
на юг.
И съм там.
И съм тук.
И навсякъде аз
ще стрелям по вас,
Ще стрелям без жал,
ще стрелям докрай.
Аз съм
твоят кошмар,
без очи,
без сълзи,
без лице.
Белият скелет
на малко дете
стреля по теб
със куршуми
от думи.
Чичко, не бързай,
до мене се спри!
Аз казвам:
Виж ме!
Виновен си ти.
И те питам сега
как живееш
с тази вина?
Аз съм мъртъв,
но ти...
жив ли си ти,
ако нямаш сърце?
Щом си само войник,
щом в ръцете си ти
стиснал си щик,
щом носиш във тях
смърт, а не
ласка и хляб.
Вчера ти
не помисли за мен.
Но помисли ли днес
за мирното утре
на твоето дете!
Спри днес своя бяг.
Днес аз те зова:
свий ръка във юмрук,
удари срещу тях.
За да има небе,
за да има земя,
не утре, а днес,
кажи "НЕ!"
на всяка война!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даша Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Призивно ,с общоовешка молба към осъзнаване на апокалипсиса на времето...Силен стих!Въздейства и боли!
  • "Мир, за който едва ли се сещаме
    с колко много войни е платен"
    Нека бъде светлина! Поздравления!
  • Трудно се коментира!
    Поздравления, Даша!
  • И аз казвам НЕ, на всяко насилие, агресия или война.
    Да има мир по цялата зем
    Да има светлина за нашите деца.
  • ангажирано и ангажиращо

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...