LONTANA (Даша)
246 1356
11.04.2009 г., 10:32 ч.

Кажи "НЕ!"! 

  Поезия » Гражданска
1148 0 8

 

Аз бях дете.
Не пораснах.
Умрях.
Не помня точно къде.
И не зная защо.
Беше някъде там:
в Освиенцим
Хирошима,
Газа,
Беслан,
Ирак,
или Сонг Ми.
Беше ужас,
който ти
позволи.
Беше някакъв ад.
От огън,
напалм,
куршуми,
бомби,
и глад.
Бях жертвата аз
и съм мъртъв сега
но вървя по света,
на север,
на изток,
на запад,
на юг.
И съм там.
И съм тук.
И навсякъде аз
ще стрелям по вас,
Ще стрелям без жал,
ще стрелям докрай.
Аз съм
твоят кошмар,
без очи,
без сълзи,
без лице.
Белият скелет
на малко дете
стреля по теб
със куршуми
от думи.
Чичко, не бързай,
до мене се спри!
Аз казвам:
Виж ме!
Виновен си ти.
И те питам сега
как живееш
с тази вина?
Аз съм мъртъв,
но ти...
жив ли си ти,
ако нямаш сърце?
Щом си само войник,
щом в ръцете си ти
стиснал си щик,
щом носиш във тях
смърт, а не
ласка и хляб.
Вчера ти
не помисли за мен.
Но помисли ли днес
за мирното утре
на твоето дете!
Спри днес своя бяг.
Днес аз те зова:
свий ръка във юмрук,
удари срещу тях.
За да има небе,
за да има земя,
не утре, а днес,
кажи "НЕ!"
на всяка война!

 

 

 

© Даша Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??