10 сент. 2011 г., 18:00

Кайсиево-вкусно и огнен оранж

1.8K 0 19

Босичко, стъпило в пясък-жарава,

на петички завърта се Лятото,

бризът разрошен е, устни издува

към рокли - закачка за фотото.

 

 

Дъга седемцветна разпуска коси

и трапчинково смигва към златото.

То махва за поздрав и благодари

за птичите трели на ятото.

 

 

Кайсиево-вкусно и огнен оранж

в душата ще палят пак спомени -

за пяна-море, сладоледи на плаж,

за лъчите - горещи и сърмени.

 

 

Усмихнато смигне ли на утринта,

наметнало хладна премяна,

ще крачи със нея към есента -

щастливо от спомени, мило, засмяно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...