Как да вървя до теб, като ти все ме избутваш от пътя? Ту втурна се да те прегърна, а ти се свиваш, тих и студен... Как да повярвам, че ще бъде вечно чувството прекрасно, незаменимо, като все отричаш се от него, още преди да се е разсъмнало? И всяка нощ кошмара се повтаря, и всеки ден далеко си от мен... Какъв е този живот аз не зная и кой и защо ме ориса да вървя до теб?