Jan 3, 2007, 8:49 PM

Как?

  Poetry
685 0 16
Как да вървя до теб,
като ти все ме избутваш от пътя?
Ту втурна се да те прегърна,
а ти се свиваш, тих и студен...

Как да повярвам, че ще бъде вечно
чувството прекрасно, незаменимо,
като все отричаш се от него,
още преди да се е разсъмнало?

И всяка нощ кошмара се повтаря,
и всеки ден далеко си от мен...
Какъв е този живот аз не зная
и кой и защо ме ориса да вървя до теб?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...