Сред всички думи отровни
и мръсни, прокъсани дрехи,
в черна раздираща песен
как да живея живота на всеки?
Потопена в кладенец бездънен,
давеща се в грозни заблуди
с прашни пердета завита
как да успея да дишам?
Светът ми не спира в зори
в пуст кръговрат да се върти
започна със ситна сълза,
как се пресушава стихия сега?
© Мария Коцева Все права защищены