Сред всички думи отровни
и мръсни, прокъсани дрехи,
в черна раздираща песен
как да живея живота на всеки?
Потопена в кладенец бездънен,
давеща се в грозни заблуди
с прашни пердета завита
как да успея да дишам?
Светът ми не спира в зори
в пуст кръговрат да се върти
започна със ситна сълза,
как се пресушава стихия сега?
© Мария Коцева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
