31 янв. 2019 г., 17:08

Как да дишам?

931 10 14

Не зная как…

да дишам така!

Не зная!

Лавата ври…

и се втвърдява.

Камъкът стана вода,

а душата…

Душата скърби,

тресе се и стене.

Не зная, как

се живее така,

когато някой изчезне…

И в облачно сиво небе,

единствен спомен

остава да грее за тебе

Не зная, защо е така…

Защо е лоша Съдбата?

И в Рая изпраща навеки тя

чистотата -

на бялото,

на безгрешното –

най-милото…

Какво е видяло то?

Кога е срещало

на Света гнилото?

Кога е държало

в две шепи сърчице-

любовна звезда?!

Как се диша,

когато боли?

От какво трябва

 да си сглобен,

за да не се

разчупиш на две?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© И.К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Руми!
    Благодаря г-н Киров!
    Приемете искрените ми уважения и към двамата!
  • Силно и дълбоко! Шапка свалям!
  • От каквото и да е породен този стих, въздейства много, много силно! Тъгата често ни кара да изразяваме емоциите си по един специален начин! Прегръдка, Лиа!
  • И тук... - благодаря!
  • Много тъга и безнадежност лъха от стиха ти,Илиана!Като от загуба на много близко същество.Дано е просто....за лирически герой!Но всичко се преодолява....с времето!Преди това прочетох стиха ти за твоята вяра.Е,значи има надежда!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...