Как да дишам?
Не зная как…
да дишам така!
Не зная!
Лавата ври…
и се втвърдява.
Камъкът стана вода,
а душата…
Душата скърби,
тресе се и стене.
Не зная, как
се живее така,
когато някой изчезне…
И в облачно сиво небе,
единствен спомен
остава да грее за тебе
Не зная, защо е така…
Защо е лоша Съдбата?
И в Рая изпраща навеки тя
чистотата -
на бялото,
на безгрешното –
най-милото…
Какво е видяло то?
Кога е срещало
на Света гнилото?
Кога е държало
в две шепи сърчице-
любовна звезда?!
Как се диша,
когато боли?
От какво трябва
да си сглобен,
за да не се
разчупиш на две?
© И.К. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Силно и дълбоко! Шапка свалям!
-
От каквото и да е породен този стих, въздейства много, много силно! Тъгата често ни кара да изразяваме емоциите си по един специален начин! Прегръдка, Лиа!
-
И тук... - благодаря!
-
Много тъга и безнадежност лъха от стиха ти,Илиана!Като от загуба на много близко същество.Дано е просто....за лирически герой!Но всичко се преодолява....с времето!Преди това прочетох стиха ти за твоята вяра.Е,значи има надежда!
-
Ангелче, Антоан, Красимира,Силве, Кети,Наде, Гюлсер, Миночка, Гавраил и Данаил, благодаря ви! Благодаря за думите , за времето и за любими и на всички останали!
Всички сте изразили правотата чрез думите си - и за болката, и за непоправимото, подкрепата,въпросите...
Гюлсер,страшно ценя думите ви! Мъдра сте и напълно права във всичко, което сте написали. Искрена съм, така е. Винаги съм такава. Може да нямат поетична стойност редовете ми, но винаги са пропити от емоциите и с част от светогледа ми. Няма какво да крия - аз съм такава, каквато съм. Така чета и всичко написано от всички ви, така слушам, така виждам картините... Зад всяко име, снимка и редове за мен има дишащо, живо същество.
И винаги подхождам по човешки.
Благодаря ви ! -
Много силни въпроси задаваш, Lia! Поздравления - силно, искрено, дълбоко!
-
Много силно и впечатляващо.
Поздравления!!! -
Тази болка попива в сърцето ми,дано това е само стих , а не истински преживяно!
-
Сърце лава! Усмихна ме! Как се диша, когато боли? Ами диша се, жива си и днес, нали? Поредното сбогуване не е краят на Живота, винаги има какво и кого още да обичаме.Трябва да сме сглобени от сплав от прошка, надежда, вяра и безусловна обич. Много си искрена!
-
Прегръщам те! Силно!
-
Чувството за безнадеждност е перфектно пресъздадено, силно внушение!
-
Много съжалявам, мъката ти е и моя
-
С любов продължи...Отворено за размисъл. Благодаря Лия.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря г-н Киров!
Приемете искрените ми уважения и към двамата!