Как да дишам?
Не зная как…
да дишам така!
Не зная!
Лавата ври…
и се втвърдява.
Камъкът стана вода,
а душата…
Душата скърби,
тресе се и стене.
Не зная, как
се живее така,
когато някой изчезне…
И в облачно сиво небе,
единствен спомен
остава да грее за тебе
Не зная, защо е така…
Защо е лоша Съдбата?
И в Рая изпраща навеки тя
чистотата -
на бялото,
на безгрешното –
най-милото…
Какво е видяло то?
Кога е срещало
на Света гнилото?
Кога е държало
в две шепи сърчице-
любовна звезда?!
Как се диша,
когато боли?
От какво трябва
да си сглобен,
за да не се
разчупиш на две?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© И.К. Всички права запазени
