Как да дишам?
Не зная как…
да дишам така!
Не зная!
Лавата ври…
и се втвърдява.
Камъкът стана вода,
а душата…
Душата скърби,
тресе се и стене.
Не зная, как
се живее така,
когато някой изчезне…
И в облачно сиво небе,
единствен спомен
остава да грее за тебе
Не зная, защо е така…
Защо е лоша Съдбата?
И в Рая изпраща навеки тя
чистотата -
на бялото,
на безгрешното –
най-милото…
Какво е видяло то?
Кога е срещало
на Света гнилото?
Кога е държало
в две шепи сърчице-
любовна звезда?!
Как се диша,
когато боли?
От какво трябва
да си сглобен,
за да не се
разчупиш на две?
© И.К. All rights reserved.
