Ти завинаги затвори очи,
твърде млада си тръгна от този свят.
Но как да те върнем, ни кажи -
пак да се радваме на твоя смях.
Каква молитва към Бог да отправим,
колко песни за теб да изпеем?
Невъзможно е да те забравим -
липсваш ни, без теб не можем да живеем.
Как да те върнем, кажи ни,
колко стиха на теб да посветим?
Ние не знаем, прости ни -
ах, да можехме да те съживим...
Цветя ли трябва да наберем,
малки и големи, различни цветове.
От тях венец да изплетем
или просто да ги държим в ръце?
Звездите ли да преброим -
кажи ни, ела в съня.
Колко ли пътища трябва да извървим -
може би всичките на света.
Кажи ни как да те върнем,
че без тебе много боли.
Какво да сторим - отново да те прегърнем -
радост да се върне, да пресъхнат сълзи.
В памет на А.П.
© Катя Бобойчева Все права защищены
Поклон!