Как да ти простя

Колко  много болеше - от тези спомени.

А те в нощта идваха и не ме пускаха

и от това не можех да заспя.

Болка силна в мен - не дава нито миг покой.

Как да ти простя, кажи ми?

Всичко в мен - ти отдавна разби.

Колко страх изпитах аз в онези дни.

Колко мъка и болка ти ми причини.

Колко срам и горчиви дни - ти ми причини,

но ти никога не ме разбра.

Искаше да бъда такава -

но пак не беше достатъчно.

Ти никога не ме одобри.

За теб аз не бях това, което бе някой друг.

 А колко се стремях.

Всичко в мен се разби.

Преследвах чужди идеали, мечти.

Колко пъти те молих,

колко пъти плаках,

колко пъти исках подкрепата ти,

но теб те нямаше -

остави ме сама,

сама с болката.

Без срам ме остави.

Колко мъка само ми причини,

колко самотни дни ти ми осигури.

И как не съзнаваше това.

Колко много болеше.

Как да ти простя, ми кажи?

Болка силна в мен не дава нито миг покой

и тази болка ме оставяше без сили.

Колко нощи аз желаех смъртта си.

Колко дни плаках - прати ме в изгнание.

Като просякиня търсех милостиня и любов,

но не, аз нямах право да искам това от теб.

Нали си ми „дала" всичко?!

Може би живот, за който дори не ти и пука.

Живеех в свят на лъжи, заблуди,

в среда, в която и най-близкия ти може да те предаде.

Да, аз бях най-лошата. 

Не е ли време да си тръгна вече от вашия свят?!

Свят, в който не принадлежа.