Как да забравя звука на камбаните,
ехтящ във сърцето ми, щом си до мен!
Идваш и тръгваш... сякаш проклятие -
обсебваш, проклинам аз всеки мой ден!

Как да забравя последните мигове -
с вкус на сълзи, напоени с тъга!
Спомени, спомени! В душата гравира ги
да помня и страдам, да бъда сама!

Как да забравя пороя от истини?
В тях се удави и наш`та лъжа!
Болка реална. Да беше измислена!
Млада и влюбена, глупачка в пожар!

Как да забравя за устните парещи,
с които превърна ме в нежен сатен.
В очите ти давех се, ръцете ми - молещи,
протегнах за обич, да бъдеш до мен!